17-1

Арджуна попита: О, Кришна, какво е състоянието на тези, които не следват принципите на свещените писания, но се покланят според собствените си представи? Дали се намират в благост, страст или невежество?

Обяснение: В този стих Арджуна задава въпрос на Кришна за състоянието на онези хора, които не извършват поклонение съгласно принципите на свещените писания, а според собствените си представи и вяра. Той иска да изясни дали подобно действие съответства на качеството благост, страст или невежество, като по този начин разкрива духовната стойност на това действие.

17-2

Върховният Бог отговори: Според качествата, които влияят на природата на въплътените души, вярата може да бъде разделена на три вида – благост, страст и невежество. Сега изслушай за това.

Обяснение: В този стих Кришна отговаря, че вярата на въплътената душа може да бъде от три вида в зависимост от това, какви качества на материалната природа я влияят – благост, страст или невежество. Той приканва Арджуна да изслуша по-подробно обяснение за това как тези качества влияят на вярата и духовното състояние на човека.

17-3

О, потомъко на Бхарата, вярата на всеки човек съответства на неговата същност, повлияна от материалните качества. Казва се, че човек се състои от своята вяра и каквато е вярата му, такъв е и той.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че вярата на всеки човек е пряко свързана с неговата същност, която се формира и влияе от качествата на материалната природа. Вярата на човека отразява неговото вътрешно състояние и може да се каже, че човек е това, в което вярва, и тази вяра определя неговите действия и духовен път.

17-4

Хората, които са в качеството на благост, се покланят на боговете; тези, които са в качеството на страст, се покланят на демоните, а тези, които са в качеството на невежество, се покланят на духове и призраци.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява как под влиянието на различните качества на материалната природа хората избират различни обекти за поклонение. Тези, които са в качеството на благост, се обръщат към боговете, защото съзнанието им е чисто и се стреми към духовност; тези, които са в качеството на страст, се покланят на демони, защото са водени от желание за власт и материални удоволствия; а тези, които са в качеството на невежество, се покланят на духове и призраци, защото съзнанието им е замъглено и те не могат да видят по-висша истина.

17-5

Тези, които извършват тежки аскези, които не са описани в свещените писания, и го правят водени от гордост, егоизъм, похот и привързаност.

Обяснение: В този стих Кришна започва да описва хора, които извършват аскези, водени от неправилни мотиви. Те извършват тежки аскези, които не са в съответствие с указанията на свещените писания, и го правят водени от гордост, егоизъм, похот и привързаност, и подобно поведение не е духовно, а е основано на неправилно разбиране и материални желания.

17-6

Тези, които са неразумни и измъчват материалните елементи, от които се състои тялото, и Върховната Душа, която обитава тялото, се считат за демони.

Обяснение: В този стих Кришна продължава описанието на тези, които извършват неправилни аскези, посочвайки, че такива хора действат неразумно и нараняват както материалните елементи на своето тяло, така и Върховната Душа, която обитава тялото. Подобно поведение се приравнява на демонично поведение, защото е в противоречие с духовните принципи и наранява себе си и Божественото.

17-7

Дори храната, която всеки предпочита, е от три вида, според трите качества на материалната природа. Същото се отнася и за жертвоприношението, аскетизма и милостинята. Сега чуй за разликите между тях.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че дори изборът на храна зависи от трите качества на материалната природа – благост, страст и невежество. По същия начин жертвоприношението, аскетизмът и милостинята се различават според това кои качества влияят на тези действия, и Кришна приканва Арджуна да изслуша по-подробно обяснение за тези разлики.

17-8

Храната, която е приятна за тези, които са в качеството на благост, удължава живота, пречиства съществото, дава сила, здраве, щастие и удовлетворение. Такава храна е сочна, мазна, здравословна и приятна за сърцето.

Обяснение: В този стих Кришна описва храната, която е приятна и подходяща за тези, които са под влиянието на качеството на благост. Такава храна удължава живота, пречиства човешката същност, дава сила, подобрява здравето и също така дава чувство на щастие и удовлетворение. Тя е сочна, мазна, здравословна и приятна за сърцето, т.е. създава положителни чувства и емоции.

17-9

Твърде горчива, твърде кисела, солена, гореща, люта, суха и пареща храна е приятна за тези, които са в качеството на страст. Такава храна причинява страдание, мъка и болести.

Обяснение: В този стих Кришна описва храната, която е приятна за тези, които са под влиянието на качеството на страст. Такава храна е твърде горчива, твърде кисела, солена, гореща, люта, суха и пареща, и тя причинява страдание, мъка и болести, защото е твърде интензивна и дразнеща, отразявайки разрушителната природа на качеството на страст.

17-10

Храна, приготвена повече от три часа преди ядене, храна, която е безвкусна, която започва да се разваля и да мирише, храна, която се състои от остатъци и нечисти неща, е приятна за тези, които са в качеството на тъмнина и невежество.

Обяснение: В този стих Кришна описва храната, която е приятна за тези, които са под влиянието на качеството на невежество и тъмнина. Такава храна е приготвена отдавна преди ядене, е безвкусна, започнала е да се разваля, мирише, състои се от остатъци и нечисти неща, и това отразява влиянието на качеството на невежество върху избора на човека и показва духовно и физическо разложение.

17-11

От всички жертвоприношения това, което се извършва в съответствие с указанията на свещените писания, по задължение и което се извършва от онези, които не желаят никакво възнаграждение, съответства на качеството на благост.

Обяснение: В този стих Кришна описва жертвоприношение, съответстващо на качеството на благост. Такова жертвоприношение се извършва по задължение, в съответствие с указанията на свещените писания, и се извършва от хора, които не желаят никакво възнаграждение или лична изгода, и това действие е безкористно и насочено към изпълнение на духовен дълг.

17-12

Но жертвоприношение, което се извършва, за да се получи някаква материална изгода или от суета, о, най-добрият от Бхарата, знай, то съответства на качеството на страст.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че жертвоприношение, което се извършва с цел да се получи някаква материална изгода или от суета, съответства на качеството на страст. Този вид жертвоприношение не е истински духовно, тъй като е насочено към външни ползи и задоволяване на личното его.

17-13

Всяко жертвоприношение, което се извършва, без да се вземат предвид указанията на свещените писания, не дава духовно удоволствие, без вяра, съответства на качеството на невежество.

Обяснение: В този стих Кришна описва жертвоприношение, съответстващо на качеството на невежество. Такова жертвоприношение се извършва, без да се спазват указанията на свещените писания, не носи никакво духовно удоволствие, то е без вяра и съответства на качеството на невежество, и това действие е в противоречие с духовните принципи и не отговаря на истинската същност на жертвоприношението.

17-14

Телесният аскетизъм е да се почита Върховният Бог, духовните учители, родителите, такива хора, които са станали чисти, честни, спазват духовно въздържание и са ненасилствени.

Обяснение: В този стих Кришна започва да обяснява какво е телесен аскетизъм. Той включва изразяване на уважение към Върховния Бог, духовните учители, родителите и по-възрастните хора, както и спазване на чистота, честност, духовно въздържание и ненасилие, и тези действия помагат да се дисциплинира тялото и да се подготви за духовна практика.

17-15

Речевият аскетизъм означава да се казват думи, които са истинни, приятни, благосклонни и не притесняват другите, както и редовно да се рецитират ведически текстове.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява какво е речеви аскетизъм. Той означава да се говорят истинни, приятни, благосклонни думи, които не притесняват и не обиждат другите, и речевият аскетизъм включва и редовно рецитиране на ведически текстове, което помага за пречистване на ума и изпълването му с духовно знание.

17-16

И удовлетвореност, простота, сериозност, самоконтрол и пречистване на собственото съществуване са умствените аскези.

Обяснение: В този стих Кришна описва умствения аскетизъм. Той включва удовлетвореност от това, което е, простота, сериозност, самоконтрол и пречистване на собственото съществуване, освобождавайки се от негативни мисли и емоции, и че умственият аскетизъм помага да се успокои умът и да се подготви за по-дълбока духовна практика.

17-17

Тази тройна аскеза, извършвана с трансцендентална вяра от хора, които не се надяват на материална изгода, но действат единствено заради Върховния, се нарича аскеза в добро.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че тройната аскеза (телесна, на речта и на ума), извършвана с трансцендентална вяра от хора, които не се надяват на материална изгода, но действат единствено заради Върховния, съответства на качеството добро. Тази аскеза е насочена към духовно усъвършенстване и служене на Бога, а не към лична изгода.

17-18

Аскезата, извършвана от гордост, за да се спечелят уважение, почести и почитание, се нарича аскеза в страст. Тя не е нито трайна, нито истинска.

Обяснение: В този стих Кришна описва аскеза, съответстваща на качеството страст. Такава аскеза се извършва от гордост, за да се спечелят уважение, почести и почитание от другите, и тя не е нито трайна, нито истинска, защото в основата ѝ не стои истинска духовна мотивация, а егоистични желания.

17-19

А аскезата, която се извършва от глупост, със себеизтезание или за да се унищожи или причини зло на други, се нарича аскеза в невежество.

Обяснение: В този стих Кришна описва аскеза, съответстваща на качеството невежество или тъмнина. Такава аскеза се извършва от глупост, със себеизтезание или с намерение да се унищожи или причини зло на други, и тя е деструктивна и не съответства на духовните принципи, защото в основата ѝ е невежество и злонамереност.

17-20

Дарът, който е даден по задължение, без отплата, в подходящото време и място, на достоен човек, се счита за дар в добро.

Обяснение: В този стих Кришна описва дар, съответстващ на качеството добро. Такъв дар се дава по задължение, без каквато и да е отплата, в подходящото време и място, и на достоен човек, който истински ще го оцени и използва за духовно израстване, и този дар е безкористен и идва от чисто сърце.

17-21

Но дарът, който е даден с желание за отплата или с желание за плодове, или е даден неохотно, се счита за дар в страст.

Обяснение: В този стих Кришна описва дар, съответстващ на качеството страст. Такъв дар се дава с желание за отплата или с желание за някакви благоприятни резултати в бъдеще, и може да бъде даден и неохотно, без истинско желание за помощ, и този дар е егоистичен и не е основан на духовни принципи.

17-22

А даровете, които са дадени на неподходящо място, в неподходящо време, на недостойни хора или без подходящо внимание и уважение, се считат за дарове в невежество.

Обяснение: В този стих Кришна описва дар, съответстващ на качеството невежество или тъмнина. Такива дарове се дават на неподходящо място и време, на недостойни хора, които няма да ги оценят или ще ги използват злонамерено, и освен това те се дават без подходящо внимание и уважение, което показва неблагоразумието и духовното невежество на даващия.

17-23

От началото на сътворението три думи – „истина, възвишена същност, дух“ – са били използвани, за да се обозначи Върховната Абсолютна Истина. Тези три думи са били използвани от духовници, пеейки Ведически химни и извършвайки жертвоприношения, за да угодят на Всевишния.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява значението на три думи, които от началото на сътворението се използват, за да се обозначи Върховната Абсолютна Истина. Тези думи са „Ом Тат Сат“, което означава „истина, възвишена същност, дух“, и те се използват от духовници, пеейки Ведически химни и извършвайки ритуали на жертвоприношение, за да угодят на Всевишния.

17-24

Затова извършителите на трансцендентални ритуали, които се стремят към Всевишния, винаги започват жертвоприношение, благотворителност и аскези с думата „истина“, съгласно напътствията на свещените писания.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че извършителите на трансцендентални ритуали, които се стремят към Всевишния, винаги започват жертвоприношение, благотворителност и аскези с думата „истина“, която символизира Върховната Абсолютна Истина. Думата „тат“ показва отказ от плодовете, които идват от жертвоприношение, благотворителност и аскези. Тази практика се извършва съгласно напътствията на свещените писания, за да се гарантира, че ритуалите се извършват правилно и с чисто намерение.

17-25

Без да се жадуват плодове, трябва да се извършват различни ритуали на жертвоприношение, благотворителност и аскези, казвайки думата възвишена същност. Целта на такива трансцендентални действия е да се освободим от материалната обвързаност.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че различни ритуали на жертвоприношение, благотворителност и аскези трябва да се извършват без желание за материални плодове, но с думата възвишена същност, която показва посвещаване на действието на Върховната Истина. Думата „сат“ показва трансцендентални действия, които помагат да се освободим от материалните окови. Целта на такива трансцендентални действия е да се освободим от оковите на материалния свят и да постигнем духовна свобода.

17-26

Абсолютната Истина е целта на трансценденталната отдаденост и тя се обозначава с думата дух. О, Партха, и самото жертвоприношение се нарича дух, и истината винаги е в трансцендентално състояние.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че Абсолютната Истина е целта на трансценденталната отдаденост и се обозначава с думата дух. Също така самото жертвоприношение, което се извършва с истинска отдаденост и духовно съзнание, се нарича дух. Думата „сат“ се използва, за да се посочи Върховният Бог и за да се обозначи самият акт на жертвоприношение, който е вечен. Това означава, че истината и духовното действие винаги се намират в трансцендентално състояние, извън ограниченията на материалния свят.

17-27

Също така истината, която съществува в жертвоприношението, аскетизма и благотворителността, се нарича дух, о, Партха. Всяка дейност, извършена за тази цел, също се нарича дух.

Обяснение: В този стих Кришна продължава обяснението за значението на думата дух. Тя обозначава истината и духовната същност, присъщи на жертвоприношението, аскетизма и благотворителността, ако те се извършват с правилно съзнание и намерение. Всяка дейност, извършена с такъв духовен подход, се счита за дух, т.е. истинска и духовна.

17-28

О, Партха, всичко, което се прави като жертвоприношение, благотворителност или аскетизъм без вяра във Върховния, е преходно. То се нарича нетрайно и не е подходящо нито за този живот, нито за следващия.

Обяснение: В този стих Кришна завършва главата, подчертавайки значението на вярата в духовната практика. Всичко, което се прави като жертвоприношение, благотворителност или аскетизъм без вяра във Върховния, е преходно и не постига истинската цел. Такива действия се наричат „асат“ и не носят полза нито в този живот, нито в следващия, защото им липсва духовна основа и истинска отдаденост на Божественото.