6-1

Върховният Господар каза: Този, който не е привързан към плодовете на своята работа и който работи, както е правилно, е непривързан, който води живот и той е истинският мистик, но не и този, който не пали огньове и не изпълнява задължения.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява кой е истинският непривързан и практикуващ духовна дисциплина. Това не е просто човек, който се въздържа от действия или не поддържа огън (символизирайки, че той вече не изпълнява ритуали или задължения). По-скоро истинският отрекъл се и духовно дисциплиниран човек е този, който изпълнява своите задължения, но не се привързва към резултатите от дейността.

6-2

Разбери, о, сине на Пандава, че отказването е същото като пътят на Божественото съзнание или свързването със Божественото, защото никой не става практикуващ духовна дисциплина, докато не се е отказал от желанието за удовлетворение на сетивата.

Обяснение: Този стих учи, че за да се постигне единение с Божественото и духовно единство, човек трябва да отхвърли своите лични желания и да се концентрира върху безкористно действие. Пътят на духовната дисциплина не е само физически упражнения или съзерцание, но и отхвърляне на вътрешните желания и привързаности, за да се постигне духовна свобода и мир. Този път е свързване със Божественото чрез отказване от светски желания.

6-3

За този, който е начинаещ в пътя на Божественото съзнание, действието се счита за средство, но за този, който вече се е издигнал по пътя на Божественото съзнание, се казва, че спирането на всички действия е средство.

Обяснение: Този стих обяснява как се променя развитието на последователя на пътя на духовната дисциплина в зависимост от степента на неговата духовна зрялост. Кришна посочва, че за тези, които са начинаещи в пътя на духовната дисциплина, активните действия и задължения са основно средство за подготовка на ума и тялото за духовния път. Такива действия, извършвани съзнателно и безкористно, помагат за развиване на самодисциплина, концентрация и морална чистота. От друга страна, за тези, които вече са достигнали по-високо ниво на духовна дисциплина, външната дейност вече не е толкова съществена. На това ниво духовният практикуващ (практикуващият вътрешен мир) се фокусира върху вътрешен мир и стабилност на ума, което му помага да поддържа баланс и да бъде напълно овладян независимо от външните обстоятелства. Поддържането на мира и контрола на ума се превръща в основно средство за поддържане на състояние на духовна дисциплина.

6-4

Човек, който наистина се е отказал от всички материални желания, действа не за удовлетворение на сетивата, а за да достигне най-високото ниво на пътя на Божественото съзнание.

Обяснение: В този стих Кришна описва състоянието, когато човек е достигнал най-високото ниво на духовна дисциплина. За да се достигне това състояние, човек трябва да се освободи от привързаността към сетивните обекти и желания и да спре да се обвързва с материални дейности. Този стих учи, че истинското духовно израстване се случва, когато човек е в състояние да овладее сетивата си и да действа безкористно, без привързаност към материалното, и такъв човек е достигнал най-високото ниво на духовна дисциплина.

6-5

Човек трябва да се издигне с помощта на собствения си ум, а не да си позволява да се деградира. Умът е приятел на ограничена душа и той е и неин враг.

Обяснение: Умът може да бъде както приятел, така и враг, в зависимост от това как човек управлява своя вътрешен свят. • Трябва да се издигне сам – човек сам трябва да работи върху ума си и вътрешното си развитие. Умът е този, който може да издигне човека до високи духовни нива. • Не трябва да се унижава – човек не трябва да унижава или да позволява на ума да създава негативни мисли и самоунижение, което може да попречи на неговото духовно развитие. • Умът е приятел – ако човек е в състояние да управлява ума си, той се превръща в негов приятел, който помага в духовното развитие и дава вътрешен мир. • Умът е враг – ако умът не се контролира, той се превръща в най-големия враг на човека, създавайки вътрешни страдания и водещ до негативни действия. По този начин този стих подчертава самоуправлението и ролята на ума в живота на човека. Контролираният ум е пътят към духовно израстване и вътрешен мир, докато неконтролираният ум създава страдание и води до вътрешни противоречия.

6-6

За този, който е победил ума си, умът е негов приятел. Но за този, който не е успял да овладее ума си, умът се превръща в негов враг и се държи като противник.

Обяснение: В този стих Кришна посочва контрола на ума като решаващ фактор в духовния път. Този, който е в състояние да управлява ума си, получава голяма подкрепа и помощ от ума. От друга страна, този, който не управлява ума си, се сблъсква с разрушителната сила на собствения си ум. • Умът е приятел на този, който го управлява – човек, който е в състояние да контролира ума, го превръща в приятел. В този случай умът се превръща в силен съюзник, помагайки за развитието на вътрешен мир, дисциплина и духовно израстване. • Умът се превръща във враг – човек, който не е в състояние да контролира ума си, се сблъсква с вътрешни трудности. Умът може да действа като враг, създавайки безпокойство, съмнения и негативни емоции, които затрудняват духовния прогрес.

6-7

За този, който е победил ума, Върховната Душа вече е достигната, защото той е придобил мир. За такъв човек щастието и тъгата, горещината и студът, честта и позорът са едно и също.

Обяснение: В този стих Кришна описва характеристиките на духовно стабилен човек. Този, който е овладял ума си и е достигнал вътрешен мир, е в състояние да запази равновесие независимо от външните обстоятелства. Това е високо състояние на духовно единство с Върховното Аз. Човек, който е единен с Върховното, запазва баланс, независимо от външните обстоятелства, като студ и топлина, радост и страдание, чест и обиди. Неговата духовна стабилност не зависи от физически или емоционални ситуации.

6-8

За този, който се е самоосъзнал, се казва, че е доволен от придобитите знания и тяхното приложение. Той е на път за духовна дисциплина и гледа еднакво на камъчета, камъни и злато.

Обяснение: Този стих описва характеристиките на истински практикуващ духовна дисциплина (последовател на духовна дисциплина). Човек, който е доволен и изпълнен с духовни знания (теоретични знания) и разбиране (приложни знания). Той намира мир и удовлетворение в своите вътрешни знания за истинската същност на живота. Този практикуващ духовна дисциплина е постоянен и стабилен като планина, защото е успял да контролира сетивата си и не им позволява да ръководят действията му. Той е постоянно балансиран. Такъв човек е безразличен към материалната стойност – той не вижда разлика между кал, камък и злато, защото щастието му не зависи от материални обекти. Той разбира, че тези неща нямат истинска стойност в контекста на духовното разбиране.

6-9

Човек е още в по-висше духовно състояние, ако се отнася еднакво към доброжелатели, приятели и врагове, към безразличните, посредниците, завистниците и роднините, към добродетелните и към грешниците.

Обяснение: Този стих учи за равенство и уравновесен ум. Човек, който е еднакъв към всички, независимо от взаимоотношенията или обстоятелствата, е достигнал високо духовно развитие. Това показва незамърсен ум, свободен от предразсъдъци, гняв или привързаност, и който е способен да види Божественото единство във всички живи същества.

6-10

Последователят на духовната дисциплина винаги трябва да се стреми да концентрира ума си върху трансценденталното Аз; той трябва да живее насаме, на отдалечено място и винаги да се владее внимателно. Той трябва да бъде свободен от желания и алчност.

Обяснение: Този стих учи, че за да постигне духовен растеж и вътрешен мир, последователят на духовната дисциплина трябва да бъде свободен от светските желания и да живее в концентрирана и уединена среда, където може да практикува духовна дисциплина и да контролира ума си. Това помага на практикуващия духовна дисциплина да не се привързва към материалните ценности и да постигне вътрешна свобода. Такава среда помага да се концентрира върху трансценденталното Аз.

6-11

За да се практикува духовна дисциплина, трябва да се намери чисто място, да се сложи трева на земята, върху нея да се постели еленова кожа и след това парче плат. Мястото за сядане не трябва да е нито твърде високо, нито твърде ниско и трябва да е на свято място.

Обяснение: В този стих Кришна дава напътствия как правилно да се подготви място за практикуване на духовна дисциплина. Мястото за сядане трябва да е чисто, покрито с трева, еленова кожа и парче плат, което осигурява комфорт и изолация от земните енергии. Височината на мястото за сядане трябва да е умерена и трябва да е на свято, тихо място, което насърчава концентрацията и мира.

6-12

Последователят на духовната дисциплина трябва да седи на него стабилно и да практикува пътя на духовната дисциплина, за да пречисти сърцето, овладявайки ума, чувствата и действията си и насочвайки ума към една точка.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да обяснява практиката на духовната дисциплина. Последователят на духовната дисциплина трябва да седи здраво, изправен, за да насърчи енергийния поток и концентрацията. Целта на практиката е да се пречисти сърцето от негативни емоции и желания, да се овладеят умът, чувствата и действията, както и да се насочи умът към една точка – Божественото съзнание.

6-13

Като държи тялото, врата и главата изправени в една линия, със спокоен ум, без страх, напълно свободен от сексуални желания.

Обяснение: В този стих Кришна описва правилното положение на тялото и вътрешното настроение по време на практиката на духовна дисциплина. Тялото, вратът и главата трябва да се държат изправени в една линия, за да се насърчи правилния енергиен поток. Умът трябва да е спокоен и свободен от страх и сексуални желания, които могат да отвлекат вниманието от духовната цел.

6-14

Последователят на духовната дисциплина трябва да насочи ума си към Мен и да Ме направи върховна цел на живота си.

Обяснение: В този стих Кришна подчертава, че по време на практиката на духовна дисциплина умът трябва да бъде насочен към Бога, към Кришна като Върховна Личност. Бог трябва да стане висша цел на човешкия живот и всяко действие трябва да се извършва с мисъл за Него. Тази концентрация помага да се постигне духовно единство и да се освободи от ограниченията на материалния свят. Тези стихове учат за правилна стойка и вътрешна концентрация по време на практиката на духовната дисциплина, което помага да се успокои умът, да се освободи от страховете и телесните похоти и да се насочи цялото внимание към Бога, правейки Го върховна цел на живота си.

6-15

Така, винаги овладявайки тялото, ума и действията, практикуващият духовна дисциплина, чието материално тяло е престанало да съществува, достига Божествената обител.

Обяснение: Този стих обяснява същността и крайната цел на практиката на духовна дисциплина. Кришна посочва, че чрез редовно практикуване на духовна дисциплина, контролиране на ума и поддържане на баланс, последователят на духовната дисциплина достига висш мир или нирвана, което е Божествено съзнание. • Постоянна концентрация върху себе си – пътят на духовната дисциплина изисква непрекъсната вътрешна концентрация и внимание. Практикуващият насочва вниманието си към истинската си същност, която се намира извън физическия и материален свят. • Контрол и дисциплина на ума – контролирането на ума е съществена предпоставка за постигане на мир. Само когато умът е овладян и контролиран, човек е способен да живее в хармония и равновесие, необезпокояван от външни обстоятелства и вътрешни желания. • Върховен мир и освобождение (нирвана) – този мир не е просто физическо или емоционално спокойно усещане, а дълбоко и пълно освобождение от егото, привързаността и безпокойството на ума. Това състояние се нарича още нирвана – пълна свобода от материалните връзки и задълженията, произтичащи от действията. • Единство с Бога – в този стих Кришна обяснява, че върховният мир и освобождение възникват, когато последователят на духовната дисциплина постигне единство с Бога. Това означава, че съзнанието му е напълно пречистено и той е способен да живее в единство с Божественото, намирайки истинска хармония и удовлетворение. Тази духовна практика помага да се успокои умът и да се постигне духовен мир, който е свобода от ограниченията на материалното съществуване и води до достигане на Божествената обител.

6-16

О, Арджуна, невъзможно е да станеш последовател на духовната дисциплина, ако човек яде твърде много или твърде малко, спи твърде много или твърде малко.

Обяснение: Този стих учи за умереност и баланс в живота, които са от съществено значение за успешно практикуване на духовна дисциплина. Кришна посочва, че яденето, спането или будуването твърде много или твърде малко може да попречи на практиката на духовна дисциплина. Балансираният живот е основна предпоставка за постигане на духовен напредък. Яденето, спането или будуването твърде много или твърде малко може да попречи на практиката на духовна дисциплина. Умереността в храненето е важна. Яденето на твърде много може да създаде пречки за яснотата на ума, докато яденето на твърде малко може да отслаби тялото и да създаде физически пречки за съзерцание. Спането на твърде много може да доведе до леност и духовна тъпота, докато спането на твърде малко може да доведе до физическо и психическо изтощение. Балансираният режим на сън осигурява баланс на тялото и ума, което е от съществено значение за практикуването на духовна дисциплина.

6-17

Този, който е умерен в навиците си за хранене, сън, работа и почивка, може да намали всички материални страдания, практикувайки системата на духовна дисциплина.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че умереността и балансът във всички области на живота са от съществено значение, за да може духовната дисциплина да се превърне в средство, което унищожава страданието. Балансът между хранене, почивка, дейности и сън е важен за поддържане както на физически, така и на психически баланс, което помага за постигане на вътрешен мир. • Умереност в храненето и почивката – последователят на духовната дисциплина спазва умереност в храната и ежедневните дейности. Преяждането или недостатъчното хранене, както и прекомерните дейности, могат да попречат на духовния напредък на човека и да причинят физически и психически страдания. • Умереност в действията и усилията – последователят на духовната дисциплина проявява умереност и в действията и усилията. Твърде многото усилия или работа без почивка могат да доведат до изтощение, докато твърде малкото усилия могат да доведат до леност и недостигане на прогрес. • Умереност в спането и будуването – последователят на духовната дисциплина балансира спането и будуването. Твърде многото спане води до леност и липса на енергия, докато твърде малкото сън води до физическо и психическо изтощение. Балансът в режима на сън помага за поддържане на духовна яснота. Този стих подчертава, че само ако човек поддържа умереност и баланс в ежедневието, духовната дисциплина се превръща в средство, което води до освобождение от страдания и духовен мир. Това щастие е временно и илюзорно и води до страдание и привързаност към материалния свят.

6-18

Когато последователят на духовната дисциплина, овладявайки дейността на ума си с практиката на духовната дисциплина, достигне трансцендентално състояние, свободен от всички материални желания, тогава се казва, че той е здраво установен в духовната дисциплина.

Обяснение: Този стих учи, че практиката на духовната дисциплина достига своята пълнота, когато човек е овладял ума си, концентрирайки го върху вътрешното аз и освобождавайки се от светските желания. Само тогава духовната дисциплина се превръща в ефективно средство, което помага за постигане на духовен растеж и вътрешен мир. Такъв човек е здраво установен в духовната дисциплина.

6-19

Както лампа, поставена на безветрено място, не трепва, така и практикуващият духовна дисциплина, чийто ум е овладян, винаги остава непоколебим в своето съзерцание върху трансценденталната душа.

Обяснение: Този стих учи, че за да се постигне духовна стабилност, човек трябва да практикува контрол на ума и да се посвети на постоянна практика на духовна дисциплина. Когато умът е овладян, човек е способен да живее спокойно и да запазва вътрешен баланс, независимо от външни смущения или предизвикателства.

6-20

В това състояние, наречено транс или пълен покой, когато човешкият ум, практикувайки духовна дисциплина, напълно се освобождава от материалната дейност на ума, човек е способен да види себе си с чист ум и да намери радост в себе си.

Обяснение: Този стих описва състоянието, достигнато в резултат на духовни практики, наречено транс или пълен покой. В това състояние умът е напълно освободен от материално влияние и дейност. Човек е способен да види истинското си аз с чист, необезпокояван ум и намира в себе си дълбока вътрешна радост.

6-21

В това състояние на радост човек се намира в неизмеримо трансцендентално щастие, което се постига с трансцендентални сетива. Установил се в това състояние, човек никога не се отклонява от истината,

Обяснение: Този стих продължава да описва гореспоменатото състояние, като подчертава, че то предоставя неизмеримо трансцендентално щастие, което се постига с духовни, а не с материални сетива. Човек, който се е установил в това състояние, никога не се отклонява от истината, защото я е преживял пряко.

6-22

и, постигнал го, той разбира, че няма нищо по-добро от него. В такова състояние човек никога не се разклаща дори в най-големите трудности.

Обяснение: В този стих се казва, че, постигайки това състояние на духовно единство, човек разбира, че нищо друго не е по-добро от него. Това осъзнаване му дава вътрешна сила и стабилност, които позволяват да остане непоклатим дори пред най-големите трудности.

6-23

Наистина, това е истинска свобода от всички страдания, които възникват от контакт с материята.

Обяснение: Този стих завършва мисълта от предишния стих, като потвърждава, че описаното състояние е истинска свобода от всички страдания, които възникват от контакта с материалния свят. Това е състояние на духовно освобождение.

6-24

Трябва стриктно да се практикува тази духовна дисциплина с решителност и вяра, без да се отстъпва от този път. Като се отхвърлят всички без изключение материални желания, които възникват от прищевките на ума, и по този начин, с помощта на ума, се овладеят всички сетива от всички страни.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява как да се практикува духовна дисциплина, отказвайки се от желания, които възникват от спекулациите на ума и привързаностите. За да се постигне духовно съвършенство, човек трябва да контролира своите сетива и желания, които пречат на духовния път. • Отхвърляне на желания – практикуващият духовна дисциплина трябва да се откаже от всички желания, възникнали в ума. Тези желания често са повърхностни и свързани със светски удоволствия или привързаности, които могат да отклонят от пътя на духовната дисциплина. Желанията трябва да се отхвърлят напълно, без остатък, за да може човек да запази спокойствие на ума. • Сила на ума – човек трябва да използва силата на своя ум, за да контролира напълно сетивата и да не позволява те да го отклоняват от духовната цел. Силата на ума трябва да се използва, за да се контролират сетивата и да не им се позволява да се отклоняват от духовната цел. • Овладяване на сетивата напълно – тук се посочва, че сетивата трябва да се контролират напълно, а не само частично. По този начин се подчертава пълното овладяване и самоконтрол във всички аспекти. Това означава, че практикуващият е способен да запази концентрация и баланс, дори ако е повлиян отвън от различни сетивни обекти.

6-25

Постепенно, с разбиране, което се подсилва от решителност, човек трябва да контролира ума, насочен към душата и без да мисли за нищо друго.

Обяснение: В този стих Кришна дава указания как постепенно да се достигне дълбочина на съзерцание и контрол на ума, което е необходимо, за да се разбере истинската същност. Той подчертава, че духовната дисциплина е дълготраен и търпелив процес, който изисква постоянство и мъдрост. • Постепенен контрол на ума – умът не може да бъде контролиран веднага, затова е важно да се подходи към него постепенно. С търпение и постоянство човек трябва да се научи постепенно да насочва своя ум, за да постигне мир и тишина. • Разбиране и решителност – Кришна посочва, че за контрол на ума е необходима както мъдрост, така и решителност. Мъдростта помага да се разбере природата на ума и да се различават краткотрайните мисли от непроменливата природа на душата, докато решителността помага да се преодолее съпротивлението на ума и смущенията, които могат да възникнат по пътя. • Насочване на ума към душата – практикуващият трябва да насочи своя ум към своята истинска същност – душата. Това насочване към вътрешната същност помага да се освободи от привързаността към външни обекти и умствени преживявания, позволявайки пълна концентрация върху собствената душа. По време на съзерцание умът трябва да се въздържа от всякакви светски мисли или грижи. • Да не се мисли за нищо друго – по време на съзерцание умът трябва да се въздържа от всякакви светски мисли или грижи. Мълчанието на ума позволява осъзнаване на вътрешния мир и приближава практикуващия до неговата истинска същност.

6-26

Където и да се отклони неспокойният и нестабилен ум, оттам той трябва отново да се отдръпне назад и да се контролира, насочвайки го към душата.

Обяснение: В този стих Кришна посочва контрола на ума като съществен компонент от практиката на духовна дисциплина. Умът е неспокоен и нестабилен, често се отклонява към външни обекти или мисли, но човек трябва да бъде решителен, за да върне ума обратно към вътрешната същност и да го контролира. • Неспокойният ум се отклонява – умът по своята същност е неспокоен и нестабилен, той често се отклонява от един обект към друг, от една мисъл към следващата. Тази неспокойствие създава трудности в концентрацията и духовната практика. • Оттам той трябва отново да се върне – практикуващият духовна дисциплина е отговорен за това да връща отново и отново ума от местата, където се е отклонил. Това е непрекъсната практика – всеки път, когато умът се отклони, той трябва да се върне назад. • Да се насочи умът към душата – Умът трябва да се насочи към душата, към вътрешната същност, защото това е пътят към духовния мир и самопознание. Контролът на ума е от съществено значение за запазване на концентрация върху духовния път и осъзнаване на истинското аз.

6-27

Практикуващият духовна дисциплина, чийто ум е насочен към Мен, несъмнено получава най-висше щастие. Той се е издигнал над качеството на страстта, той осъзнава своето единство с Божественото и по този начин всичките му греховни последствия са изчезнали.

Обяснение: В този стих Кришна описва състоянието, което достига практикуващият духовна дисциплина, когато умът му е успокоен и той е свободен от страсти. В това състояние той достига най-висше щастие и се слива с Божествената реалност. • Спокоен ум – когато практикуващият духовна дисциплина е успокоил напълно своя ум и се е освободил от умствено безпокойство и светски смущения, той достига дълбок вътрешен мир. Спокойният ум е основна предпоставка, за да може да се изпита най-висшето духовно щастие. • Достига най-висше щастие – най-висшето щастие тук означава духовното щастие, което произтича от вътрешен мир и умствен баланс. Практикуващият духовна дисциплина, който е свободен от страсти, изпитва това най-висше духовно щастие, което не е свързано със светски удоволствия или материални желания. • Свободен от страсти – страстите са тези, които предизвикват безпокойство, желания и раздори. Практикуващият духовна дисциплина, който е свободен от страсти, е способен да поддържа духовен мир и да стане стабилен в своето съзнание. Той се е освободил от материалните качества на страстите, които карат човек постоянно да търси външни стимули. • Единен с Божественото – когато практикуващият духовна дисциплина е чист и свободен от грехове, той се слива с Божественото съзнание. В това състояние практикуващият духовна дисциплина е свободен от страдания и живее в единство с Божествената реалност. • Чист и неосквернен – практикуващият духовна дисциплина е чист, защото се е освободил от грехове и оскверняване, свързани със светския живот. Тази чистота му позволява да живее в духовна пълнота и хармония с Божественото.

6-28

По този начин практикуващият духовна дисциплина, постоянно свързвайки себе си с душата и пречистил се от всички грехове, достига най-висшето щастие, което дава единството с Божественото съзнание.

Обяснение: Този стих описва как практикуващият духовна дисциплина, който постоянно практикува духовна дисциплина и се е пречистил от всички грехове, достига най-висшето духовно щастие, защото е в контакт с Божественото съзнание. Това духовно единство с Божественото дава дълбоко удовлетворение и вътрешен мир. В това състояние човек достига най-висшето щастие, бидейки в контакт с Божественото съзнание. • Постоянно свързвайки себе си с душата – практикуващият духовна дисциплина е постоянно свързан със своята душа, което означава, че непрекъснато се концентрира върху вътрешното съзнание. Тази непрекъсната практика осигурява духовен баланс и вътрешен мир. • Пречистил се от всички грехове – практикувайки духовна дисциплина, той се пречиства от грехове и светско замърсяване. Неговият ум и душа са свободни от действия и отрицателните последствия, които възпрепятстват духовното развитие. • В контакт с Божественото – този контакт означава единство с Божественото съзнание, което води до духовно съвършенство. • Изживява най-висше щастие – Когато практикуващият духовна дисциплина е в контакт с Божественото съзнание, той изживява най-висше щастие, което е състояние на духовно удовлетворение и вътрешен мир. Това щастие не зависи от външни обстоятелства, а е вътрешен мир и духовно изпълнение.

6-29

Истинският практикуващ духовна дисциплина вижда себе си във всички същества и всички същества в себе си. Наистина, самоосъзналата се личност вижда Мен, същия Върховен Господ на всичко, навсякъде.

Обяснение: Този стих учи, че когато се достигне най-високото състояние на духовна дисциплина, човек вижда единството между всички живи същества и не разграничава никого по светски критерии. Духовната дисциплина води до дълбоко разбиране, че всички сме свързани в едно Божествено съзнание, което води до мир, равенство и хармония между всички същества.

6-30

Който вижда Мен навсякъде и всичко вижда в Мен, за него Аз никога не се губя, и той никога не се губи за Мен.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява основната цел на практиката на духовна дисциплина – единство с Божественото. Този, който може да види Божествения Кришна навсякъде и разбира, че всичко съществува в Божественото съзнание, достига пълно единство с Бога. Това единство прави човека неотделим от Бога и Бог също никога не го изоставя. • Вижда Мен навсякъде – който е достигнал духовно съзнание, вижда Божественото присъствие навсякъде и във всички същества. Той разбира, че Бог е навсякъде, и вижда Кришна във всяко живо същество и всяко житейско събитие е свързано с Божественото. • И всичко вижда в Мен – който разбира, че всичко, което съществува, е част от Божественото съзнание. Всичко е създадено от Бога и се намира в Неговото присъствие, и Божествената енергия е в основата на всичко. Затова той вижда Бог във всичко около него. • Аз за него никога не се губя – Кришна казва, че ако човек вижда Божественото навсякъде, за него Бог никога не се губи. Човек никога не губи своята връзка с Божественото, защото неговото съзнание е напълно обединено с Бога. • И той никога не се губи за Мен – По същия начин Кришна уверява, че и практикуващият духовна дисциплина не се губи за Бога. Когато човек е достигнал духовно единство с Божественото, той става неотделима част от Бога и никога не е изоставен или забравен. Този стих описва най-високото състояние на духовно единство, в което човек вижда Божественото навсякъде и разбира, че всичко съществува в Божественото съзнание. Практикуващият духовна дисциплина и Бог стават неотделими и между тях цари вечно единство.

6-31

Практикуващият духовна дисциплина, който почита Мен като Върховната Душа, която обитава сърцето на всеки, и осъзнава, че Аз съм един с всички, винаги остава в Мен, каквито и да са неговите външни обстоятелства.

Обяснение: В този стих Кришна учи, че човек, който разбира Божественото присъствие във всички същества и практикува единство с това съзнание, е винаги единен с Бога. Това единство не зависи от външни обстоятелства или ситуации, тъй като е дълбоко вътрешно разбиране за единството на всички същества. • Божествено присъствие във всички същества – практикуващият духовна дисциплина вижда, че Божественото (Кришна, Божественото съзнание) присъства във всички същества. Това означава да се осъзнава, че във всяко живо същество има искра на душата, която е част от Божественото съзнание. Този възглед развива уважение и състрадание към всички същества, тъй като човек осъзнава, че всички живи същества са взаимосвързани в Божественото единство. • Практикуване на единство с Бога – тук практикуващият духовна дисциплина не само осъзнава Божественото навсякъде, но и практикува единство с това съзнание, търсейки единство с Кришна. Това означава да се живее в хармония с Божествените принципи и пълно упование на Бога. Това единство е вътрешно и не зависи от външни обстоятелства или място. • Независимост от външни обстоятелства – това състояние на единство не се влияе от ситуации във външния свят. Каквито и обстоятелства или трудности да има практикуващият духовна дисциплина, той остава единен с Божественото, тъй като това единство е вътрешно и неразрушимо. • Състояние на единство с Мен – когато човек изпитва това единство с Бога, той се слива с Божественото съзнание и живее в хармония с всички същества, поддържайки мир и равновесие. Това състояние е целта на духовната дисциплина, която позволява да се изпита постоянна връзка с Бога и вътрешно удовлетворение.

6-32

Този, който вижда всички същества еднакво, възприемайки тяхната радост и страдание така, както своите, се счита за най-висш практикуващ духовна дисциплина, о, Арджуна.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява най-високото постижение на духовната дисциплина – състрадателен и равностоен поглед към всички живи същества. Такова отношение изисква разбиране и съпричастност, възприемайки страданието и радостта на всички живи същества като свои. Това е състояние на състрадание и равенство, което води до духовно съвършенство. Това разбиране помага на Арджуна да се освободи от егоизма и да почувства дълбоко единство с всичко съществуващо, тъй като той осъзнава присъствието на Кришна във всичко. • Състрадателно и равностойно отношение – най-висшият практикуващ духовна дисциплина е способен да изпита страданието и радостта на други същества като свое. Този възглед позволява да се преодолеят различията, създадени от егото, и дава истинско съчувствие и състрадание, което насърчава хармония с всичко живо. • Сравняване със себе си – човек трябва да вижда други същества така, както вижда себе си. Това означава да се осъзнава, че всички същества желаят щастие и искат да избегнат страданието, както и той самият. Това разбиране създава равностойно отношение към всички, осъзнавайки общото желание за щастие и свобода от страдание. • Най-висшата пълнота на духовната дисциплина – Кришна подчертава, че такова равностойно и състрадателно съзнание е най-високото постижение на практикуващия духовна дисциплина. Само когато човек е способен да вижда всички като равни и да изпитва тяхната радост и страдание като свои, той достига истинско единство с Божественото. • Преход от егоизъм към единство – това състояние води до вътрешна свобода от егото и дава на човека дълбок вътрешен мир и равновесие. Такова отношение насърчава по-дълбоко разбиране за живота и духовно единство с цялото творение.

6-33

Арджуна каза: О, Мадхусудана, системата на духовна дисциплина, която Ти описа, ми се струва непрактична и непосилна, защото умът е неспокоен и нестабилен.

Обяснение: В този стих Арджуна разкрива своето съмнение относно трудностите при практикуването на духовна дисциплина, особено подчертавайки неспокойствието на ума. Той посочва, че умът е нестабилен и непредсказуем, поради което пътят на духовната дисциплина му се струва трудно осъществим. Арджуна се обръща към Кришна като Мадхусудана, което е име на Кришна, посочвайки Неговата способност да преодолява трудности.

6-34

Защото умът е неспокоен, силен, упорит и много трудно се овладява, о, Кришна. Струва ми се, че да го овладея е по-трудно, отколкото да спра вятъра.

Обяснение: В този стих Арджуна продължава да излага своите съмнения относно контрола над ума. Той описва характеристиките на ума, които го правят толкова трудно овладяем, и сравнява този процес с овладяването на вятъра, което изглежда почти невъзможно.

6-35

Господ Кришна каза: О, силноръки сине на Кунти, без съмнение е много трудно да се овладее неспокойният ум, но с неотстъпна практика и непривързаност това е постижимо.

Обяснение: В този стих Кришна отговаря на притесненията на Арджуна относно контрола над ума, съгласявайки се, че умът е трудно овладяем, но той посочва два важни принципа, които помагат за овладяване на ума – практика и отказване. • Умът е трудно овладяем и неспокоен – Кришна признава, че умът е неспокоен, той постоянно се променя, скита и се отклонява от концентрацията. Овладяването му е сложна задача и изисква много дисциплина и сила. • Без съмнение – Кришна подчертава, че няма съмнение, че умът е много трудно контролируем, съгласявайки се с Арджуна, че това е голямо предизвикателство по духовния път. • С практика – Кришна посочва, че овладяването на ума е възможно благодарение на постоянната практика. Редовното съзерцание и практиката на духовна дисциплина помагат за успокояване на ума и го правят контролируем. Практиката е основното средство за постигане на умствена дисциплина. • С отказване – в допълнение към практиката, за контрол на ума помага и отказването, или непривързаността към материални неща и светски желания. Отказването от желание за материални резултати и привързаност намалява неспокойствието на ума и позволява да се фокусира върху духовното.

6-36

За този, чийто ум е неконтролиран, самоосъзнаването е трудна задача. Но този, който е овладял ума и се стреми с подходящи средства, със сигурност ще постигне успех. Такова е Моето мнение.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че овладяването на ума е съществена предпоставка за постигане на пълнота в духовната дисциплина. Той обяснява, че без контрол над ума духовната дисциплина е трудно постижима, но със овладян ум и неуморно усърдие пътят на духовната дисциплина става възможен. • Неовладян ум – Кришна обяснява, че ако умът не е овладян, той пречи на практикуването на духовна дисциплина и я прави почти невъзможна. Неовладян ум е неспокоен, скита от един обект на друг и затова човек не е в състояние да постигне концентрация или вътрешен мир. • Духовна дисциплина е трудно постижима – ако умът е неспокоен, практиката на духовна дисциплина става трудна, защото на човек му липсва концентрация и вътрешен баланс, които са необходими, за да се достигне най-високото състояние на духовна дисциплина – единство с Божественото. • Със овладян ум – когато умът е овладян, човек е способен да се концентрира върху духовната практика и да контролира желанията и емоциите. Овладян ум позволява на човек да изпита по-дълбоко съзерцание и да постигне духовно съзнание. • С неуморно усърдие – в допълнение към овладяването на ума е необходимо неуморно усърдие и дисциплина. Духовната дисциплина изисква редовна практика и търпение, за да се постигне духовен растеж. • Използвайки правилните средства – за да се достигне най-високото състояние на духовна дисциплина, е необходимо да се използват правилните средства, например практика, дисциплина и отказване от светски привързаности. Правилно подбраните средства водят до овладяване на ума и вътрешен мир.

6-37

Арджуна попита: О, Кришна, каква съдба очаква практикуващия духовна дисциплина, който започва този път с вяра, но по-късно, поради светски желания, не е в състояние да го завърши и не постига пълнота в духовната дисциплина?

Обяснение: Този стих изразява съмненията на Арджуна и пита дали има някаква полза за човек, който не завършва своя духовен път в практикуването на духовна дисциплина.

6-38

О, силноръки Кришна, дали човек, който се е отклонил от трансценденталния път, не губи както духовни, така и материални успехи и не загива като разпръснат облак, без да намери убежище в никое състояние?

Обяснение: Този стих разкрива съмненията на Арджуна относно това, дали човек, който се отклонява от пътя на духовната дисциплина, може да загуби както материални, така и духовни постижения, оставайки без посока и объркан.

6-39

О, Кришна, ти си достоен напълно да разсееш тези мои съмнения. Никой друг не може да премахне тези съмнения, освен теб.

Обяснение: В този стих Арджуна моли Кришна да разсее съмненията му относно пътя на духовната дисциплина и съдбата на човек, който се отклонява от духовната дисциплина. Той признава, че само Кришна, който е Божественото съзнание, е способен напълно да разсее неговите съмнения, защото никой друг няма такива знания и мъдрост.

6-40

Върховният Бог каза: О, Партха, практикуващият духовна дисциплина, който извършва благотворни действия, не загива нито в този, нито в духовния свят. Този, който прави добро, Мой приятел, никога не е победен от злото.

Обяснение: В този стих Кришна успокоява Арджуна, обяснявайки, че човек, който се е стремил по духовния път, никога не губи духовния си прогрес. Нито в този свят, нито в следващия човек, който практикува духовна дисциплина и прави добро, не изпитва гибел или неуспех.

6-41

Практикуващият духовна дисциплина, който се е отклонил от пътя, след много години, прекарани в световете на праведните, се ражда в семейство на благочестиви или богати хора.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява какво се случва с онези, които се отклоняват от пътя на духовната дисциплина, но все пак са благочестиви и духовно напреднали. Такъв човек след смъртта получава възможност да живее в световете на благочестивите хора, но след това се връща на Земята, раждайки се в семейство на чисти и благородни хора, за да продължи своя духовен път. Това означава, че духовното знание и чистото служене на Бога е пътят към истинско освобождение, което надхвърля просто етичните принципи и ритуали, и това служене включва любов, себеотдаване и пълно доверие в Бога. • Достига световете на благочестивите хора – човек, който се е отклонил от пътя на духовната дисциплина, но въпреки това запазва благочестие, получава възможност да живее в светове, където живеят тези, които вършат добро и имат Божествени качества. • Живеейки дълги години – този човек живее в тези благочестиви светове много години, получавайки почивка и духовен прогрес, преди да се върне на Земята, за да продължи своя път към освобождение. • Раждайки се в семейство на чисти и благородни хора – когато този човек се върне на Земята, той се ражда в чисто и благородно семейство, което осигурява благоприятна среда за по-нататъшно духовно израстване. Чистото и благородно семейство дава морални основи и материална подкрепа, за да може човекът да се усъвършенства. • Отклонил се от духовната дисциплина – това се отнася за човек, който не е изпълнил напълно практиките на духовната дисциплина, но чиито добри дела и благочестие му осигуряват нови възможности да продължи духовния път в следващия живот. Този стих учи, че духовният прогрес никога не е загубен. Дори и човек да не изпълни напълно практиките на духовната дисциплина, неговите духовни усилия ще бъдат възнаградени в следващия живот, осигурявайки му благоприятни условия за по-нататъшно израстване. Това ни кара да разберем, че духовният път е непрекъснат и продължава дори след този живот.

6-42

Или той се ражда в семейство на практикуващи духовна дисциплина, които притежават голяма мъдрост. Наистина, такова раждане в този свят е много рядко.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че човек, който се е отклонил от пътя на духовната дисциплина, може да се роди в семейство на мъдри и духовно осъзнати практикуващи духовна дисциплина. Такова раждане е особена благословия, защото дава най-благоприятните условия човек да продължи духовния си път. Раждането в такова семейство е много рядка и ценна възможност. • Или той се ражда в семейство на мъдри практикуващи духовна дисциплина – Кришна посочва, че такъв човек може да се роди в семейство на практикуващи духовна дисциплина, където родителите са мъдри, духовно развити и познават пътя на духовната дисциплина. Такава среда дава вдъхновение и подкрепа, за да може човекът да продължи духовния си път. • В семейство на мъдри и осъзнати хора – това показва, че в това семейство има мъдрост и духовно разбиране, което помага на човека да развие своите духовни способности и висши ценности. Това е особено благоприятна среда, която насърчава духовното израстване. • Такова раждане е много рядко – Кришна обяснява, че такова раждане е много рядко и е голяма благословия, защото раждането в духовно развито семейство дава уникална възможност за по-бърз прогрес по духовния път. Този стих подчертава, че ако човек се отклони от пътя на духовната дисциплина, може да му се даде още една възможност да се прероди в семейство, което има високи духовни идеали. Такава среда дава вдъхновение и подкрепа, за да може човекът да продължи духовния си път.

6-43

О, син на рода Куру, прераждайки се в такова семейство, той възстановява божественото съзнание от предишния си живот и се стреми отново да постигне успех, за да достигне пълно освобождение.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че ако човек се роди в духовно развито семейство, той възстановява връзката с придобитите в предишния живот знания и практики на духовна дисциплина. Това му позволява да продължи пътя към духовно съвършенство, а не да започва отначало. Такъв човек отново се стреми да постигне най-висше духовно съвършенство. • Обединение на ума с предишния живот – човек, който се преражда в духовно развито семейство, възстановява връзката с предишния живот, придобивайки мъдростта и знанията, които е получил в предишния живот. Той вече има знания и духовна зрелост, което насърчава бърз прогрес. • Отново се стреми да постигне съвършенство – този човек отново се стреми да постигне духовно съвършенство, продължавайки своя предишно започнат път. Той се стреми да постигне освобождение и пълна практика на духовна дисциплина, продължавайки да трупа духовни знания. • О, Курунандана – Кришна се обръща към Арджуна като Курунандана, указвайки на принадлежността му към рода Куру и историческата отговорност да бъде водач и пътепоказател.

6-44

Благодарение на божественото съзнание от предишния живот, той неволно се придържа към принципите на духовната дисциплина. Такъв любопитен практикуващ духовна дисциплина, който се стреми да опознае пътя на Божественото съзнание, винаги се издига над ведическите ритуали.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че човек, който в предишния живот е практикувал духовна дисциплина, дори неволно е привлечен обратно към пътя на духовната дисциплина и в следващия живот. Практиката от предишния живот дава основа, която прави това привличане естествено и автоматично. Дори и човек само да иска да опознае духовната дисциплина, той се издига над нивото на ведическите ритуали и се доближава до по-висше духовно разбиране. • С практиката от предишния живот – тази препратка е към духовната практика от предишния живот. Духовната дисциплина и други духовни усилия не се забравят, те продължават да влияят на следващите животи, улеснявайки насочването на човека към пътя на духовната дисциплина. • Неволно е привлечен – човек, който е практикувал духовна дисциплина в предишния живот, автоматично и несъзнателно е привлечен обратно към пътя на духовната дисциплина и в следващия живот. Дори и да не го планира съзнателно, душата му се стреми към духовно израстване. • Дори и само да иска да опознае духовната дисциплина – дори и човек да не е напълно отдаден на практиката на духовната дисциплина, а само проявява интерес към опознаването на духовната дисциплина, неговото любопитство и стремеж към духовно разбиране му позволяват да напредва по пътя на духовната дисциплина. • Надхвърля ведическите ритуали – такъв човек се издига над нивото на ведическите ритуали, които са външни ритуали и формални действия. Той достига по-високо ниво на духовно разбиране, което надхвърля ритуалите и води до по-дълбоко съзнание и духовно разбиране.

6-45

И когато практикуващият духовна дисциплина с цялата си сериозност се стреми да се усъвършенства по-нататък, освобождавайки се от всички нечистотии, тогава, най-накрая, след много и много раждания на практика на духовна дисциплина, той достига най-висшата цел.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че практикуващият духовна дисциплина, който неуморно се стреми и се очиства от греховете, продължавайки своята духовна практика в няколко раждания, в крайна сметка достига най-висшата цел – освобождение и единство с Божественото. • Неуморно се стреми – практикуващият духовна дисциплина, който непрекъснато и пламенно практикува духовна дисциплина, въпреки трудностите и предизвикателствата, продължава своя път към духовно съвършенство. Усърдието и дисциплината са от съществено значение в този процес. • Очистил се от всички грехове – чрез неуморна практика практикуващият духовна дисциплина се очиства от всички грехове и нечистотии, които блокират неговото духовно израстване. Очиствайки ума и сърцето, той става чист и духовно силен. • Усъвършенства се след много раждания – духовното съвършенство често се достига след няколко раждания. Практикуващият духовна дисциплина, който продължава своя духовен път няколко живота, постепенно се усъвършенства, докато достигне съвършенство. • Достига най-висшата цел – когато практикуващият духовна дисциплина се е усъвършенствал, той достига най-висшата цел, която е освобождение от материалното съществуване и единство с Божественото. Това е крайната цел на духовната дисциплина.

6-46

Практикуващият духовна дисциплина е по-висш от аскета, от емпирика и от извършителя на плодоносни действия. Затова, о, Арджуна, при всички обстоятелства бъди практикуващ духовна дисциплина!

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че практикуващият духовна дисциплина, тоест човек, който практикува духовна дисциплина и съзерцание, е по-висш от аскетите, учените и действащите. Практиката на духовна дисциплина е пътят, който води до най-висше духовно съвършенство, защото тя обединява знания, действия и духовна дисциплина. • Практикуващият духовна дисциплина е по-висш от аскетичния практикуващ – Аскетите, които практикуват строга аскеза и себеограничаване, са достойни за уважение, но практикуващият духовна дисциплина е по-висш, защото той не само се ограничава, но и хармонизира ума си с Божественото съзнание. • Практикуващият духовна дисциплина е по-висш от надарения със знания – хората, които имат теоретични знания за духовните въпроси, са достойни за възхищение, но практикуващият духовна дисциплина е по-висш, защото прилага тези знания на практика, достигайки пряк опит чрез съзерцание и духовна дисциплина. • Практикуващият духовна дисциплина е по-висш от тези, които извършват действия – действащите, които извършват безкористни действия, са достойни, но практикуващият духовна дисциплина е по-висш, защото той не само работи, но и духовно се развива и се обръща към Бога, съединявайки действие и съзерцание. • Затова стани практикуващ духовна дисциплина – Кришна подтиква Арджуна да стане практикуващ духовна дисциплина, защото това е най-висшият път към духовно израстване и освобождение. Той посочва, че пътят на духовната дисциплина е този, който води до пълно единство с Божественото.

6-47

И от всички практикуващи духовна дисциплина, този, който винаги с голяма вяра пребъдва в Мен, мисли за Мен в себе си и Ми служи с трансцендентална любов, е най-тясно свързан с Мен и е най-висшият от всички – такова е Моето мнение.

Обяснение: В този стих Кришна завършва описанието на духовната дисциплина, посочвайки, че сред всички практикуващи духовна дисциплина, този, който Го почита с пълна вяра и насочва ума и душата си към Божественото, е най-висшият. Такъв практикуващ духовна дисциплина не само практикува съзерцание и умствена дисциплина, но и се обръща към Божественото с пълна вяра. • Сред всички практикуващи духовна дисциплина – Кришна посочва, че въпреки че има много различни видове практикуващи духовна дисциплина, тези, които се занимават с духовна дисциплина на знанието, духовна дисциплина на действието и духовна дисциплина на съзерцанието, най-висшият е този, който е насочен към Божественото и Го почита с пълна вяра. • С ум и душа, насочени към Мен – този практикуващ духовна дисциплина е напълно концентриран върху Бога, както с ума си, така и с вътрешното си аз. Душата му е насочена към Божественото съзнание, което го прави единно с Божественото. • С пълна вяра – този практикуващ духовна дисциплина не само практикува духовна дисциплина, но и има пълна вяра в Бога. Вярата е основата, която му помага да остане верен на Божествения път и да посвети живота си на поклонение и служене на Бога. • Почита Ме – такъв практикуващ духовна дисциплина е този, който почита Бога с преданост. Той вижда Божественото като свое убежище и е напълно посветил себе си на служене на Бога. • Най-висшият практикуващ духовна дисциплина – Кришна казва, че такъв практикуващ духовна дисциплина, който е напълно посветил себе си на Бога, е най-висшият сред всички практикуващи духовна дисциплина. Той е достигнал съвършенство, защото животът му е единен с Божественото съзнание.