5-1

Арджуна каза: О, Кришна, първо ме молиш да се откажа от действие, а после отново ме съветваш да действам с отдаденост. Моля те, кажи ми ясно кой от тези два пътя е по-благоприятен?

Обяснение: В този стих Арджуна е изправен пред дилема. Той иска да разбере кой вид духовна практика води до най-високо духовно постижение. Той посочва два пътя: първо, тези, които служат на Бога с предана любов в лична форма, и, второ, тези, които избират съзерцание върху Абсолюта или Непроявеното, Божествено същество, което надхвърля физическата форма и е неописуемо.

5-2

Върховният Господ отговори: И отказването от действие, и действието с отдаденост са добри за постигане на освобождение. Но от тези две, действието с отдаденост е по-добро от отказването от действие.

Обяснение: Защо безкористното действие се счита за по-добро? Отказването от действия, ако не е основано на вътрешна духовна дисциплина и разбиране, може да създаде объркване или застой в духовното израстване. От друга страна, безкористното действие позволява на човек да живее в света и едновременно да напредва духовно, защото учи да изпълнява задълженията си, без да очаква награда, а като ги предлага на Бога. Това е активен подход към живота, където духовното израстване се постига чрез предизвикателствата на ежедневието и работата. Този стих подчертава, че въпреки че отказването от действия може да изглежда като най-бързия път към духовно освобождение, всъщност активното извършване на действия с безкористно отношение и без привързаност дава по-дълбока и трайна духовна полза.

5-3

Този, който нито мрази, нито желае плодовете на действието, се счита за винаги отказал се. Такъв човек, о, силноръки Арджуна, свободен от всички двойствености, лесно преодолява материалните връзки и е напълно освободен.

Обяснение: Кришна посочва истинската същност на отказването от светските връзки. То не е свързано само с външно отказване от материални неща, а повече с вътрешно отношение. Човек, който не изпитва нито омраза, нито желания, истински се е отказал от светските връзки. Това означава, че умът му не е обвързан с двойствености – радост и тъга, успех и неуспех.

5-4

Само изпълнените с невежество говорят, че посвещаването на Бога (пътят на действието) се различава от аналитичното изследване на света (пътят на знанието). Всъщност учените казват, че този, който внимателно следва един от тези пътища, достига плодовете и на двата.

Обяснение: Този стих показва, че само невежите или тези, които не са достатъчно мъдри, смятат, че пътят на знанието (интелектуален път към просветление) и пътят на духовната дисциплина (практичен път, който включва съзерцание) са напълно различни. Всъщност те се допълват взаимно и водят до една и съща цел – осъзнаване на Бога. Мъдрите разбират, че и двата пътя имат една и съща цел – просветление и единство с висшата истина. Ето защо, ако човек избере един път и го следва с пълна отдаденост и правилен подход, той може да постигне същия резултат, който предлагат и двата пътя. Този стих подчертава, че духовното израстване не зависи от избора на конкретен метод, а от това колко добре човек го практикува и колко дълбоко го разбира.

5-5

Състоянието, което се достига чрез пътя на знанието, се достига и чрез пътя на духовната дисциплина. Този, който вижда, че пътят на знанието и духовната дисциплина са едно и също нещо, наистина вижда.

Обяснение: Кришна обяснява, че както интелектуалният път на знанието, така и пътят на духовната дисциплина водят до една и съща цел – постигането на висшата истина. Пътят на знанието означава интелектуално изследване и разбиране на истинската природа на света и себе си, докато духовната дисциплина включва практика, концентрация и съзерцание за постигане на единство с висшата реалност. Също така се подчертава, че и двата пътя имат еднаква цел и човек, който разбира, че те се допълват взаимно, наистина разбира духовния път. Този стих насърчава да се разбере, че независимо кой път избере човек, и двата водят до просветление и висша истина.

5-6

О, силноръки Арджуна, без служене на Господа, просто като се отказваш от всички действия, не е възможно да се постигне щастие. Но мъдрият, който се посвещава на служене на Бога, може бързо да достигне Всевишния.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че отказването от действия без духовна дисциплина, което в този контекст означава служене на Бога, е много труден път, който често води до страдание. Това е така, защото умът все още се стреми към материалния свят, дори ако човек физически се е отказал от него. Само с практиката на духовна дисциплина, която включва дисциплина на ума, съзерцание и духовно съзнание, човек може бързо да достигне висшата истина – Божественото съзнание, Абсолютната реалност. Този стих подчертава значението на духовната дисциплина и показва, че само отказването без духовна дисциплина не е достатъчно за постигане на духовно съвършенство.

5-7

Този, който действа с отдаденост, чиято душа е чиста, който владее ума и сетивата си, е скъп на всички и всички са скъпи на него. Въпреки че винаги действа, той никога не е обвързан.

Обяснение: В този стих Кришна описва човек, който практикува духовна дисциплина и е постигнал духовна чистота и самодисциплина. Такъв човек е пречистил ума си от егоизъм и егоистични желания (има чиста душа) и е победил сетивата си – той вече не е роб на чувствените си влечения. Умът му е стабилен и той е напълно контролирал както вътрешните, така и външните си стремежи. Важно е, че такъв човек осъзнава, че собствената му душа е свързана с душите на всички същества. Той разбира, че душата е една във всички живи същества, което го води до чувство за единство с цялото творение. Затова, дори и да извършва действия в света, той не е обвързан с тези действия – не се счита за собственик или изпълнител на резултатите от това действие. Той действа безкористно, без привързаност и не се привързва към материалния свят.

5-8

Човек, който е осъзнал Божественото, винаги мисли: „Аз нищо не правя“, – въпреки че вижда, чува, чувства, помирисва, яде, движи се, спи, диша.

Обяснение: Този стих описва отношението и разбирането, които получава човек, усвоил духовната дисциплина и достигнал най-висшето разбиране за истината. Такъв човек разбира, че самият той като тяло не е изпълнител на действия, а просто наблюдател. Всички действия – виждане, чуване, докосване, помирисване, ядене, ходене, спане и дишане – са физически дейности, извършвани от тялото и не са свързани с истинската природа на душата. Човек, който е разбрал истината, вижда, че душата е отделена от тялото и не е обвързана със светските дейности. Това означава, че той разбира – всички физически действия се случват само по естествен ред на света, но неговото истинско аз (душата) остава необвързано с тези действия. Това разбиране освобождава човека от привързаност към действията и резултатите, защото той разбира, че неговата истинска същност е отвъд физическото тяло и световните дейности. Това духовно състояние позволява на човек да живее в света и да изпълнява своите задължения, но в същото време да остане свободен от последиците от действията, защото не се идентифицира с физическите действия и материалния свят. Това е високо ниво на духовна дисциплина, при което човек е придобил свобода от обвързаността на действията с егото.

5-9

Защото той знае, че макар да говори, да освобождава, да дава, да отваря и затваря очи, той просто позволява на материалните сетива да работят със своите обекти.

Обяснение: В този стих Кришна продължава да обяснява как човек, усвоил учението на духовните дисциплини и осъзнал истинската си същност, вижда своите действия в света. Той разбира, че всички действия – говорене, освобождаване на нещо, приемане, отваряне или затваряне на очи – са само сетивни действия, които работят спрямо своите обекти. Такъв човек не се увлича по действията, той разбира, че неговото истинско аз не участва в тези действия. Това са само функции на тялото и сетивата, които се случват автоматично, но не засягат душата. Душата, свързана с духовната дисциплина, остава свободна и неучастваща в действията, също както огледало отразява, но не участва в това, което отразява.

5-10

Този, който извършва действия, отдавайки ги на Божественото съзнание и отказвайки се от привързаност, не се омърсява от грях, също както листото от лотос остава недокоснато във водата.

Обяснение: В този стих Кришна учи, че човек, който предава своите дела на Божественото съзнание, тоест извършва всички действия с мисъл за Божественото и без привързаност към резултатите от действията, е необвързан с греха и последиците от действията. Той сравнява това състояние с листо от лотос, което, намирайки се във вода, остава ненамокрено и недокоснато. Също така човек, който живее безкористно и извършва своите действия без лични амбиции или привързаност, остава духовно чист и не се въвлича в цикъла на действията.

5-11

Практикуващите духовни дисциплини, отхвърлили привързаността, действат с тялото, ума, разума и дори сетивата само с цел пречистване.

Обяснение: В този стих Кришна описва как практикуващият духовна дисциплина извършва своите действия. Практикуващият духовна дисциплина действа с тялото, ума, интелекта и дори сетивата, но неговите действия са свободни от привързаност. Практикуващият духовна дисциплина не смята своите действия за начин за придобиване на материални блага, а като средство за пречистване на своята душа, действайки безкористно и посвещавайки своите действия на Бог. • Отказът от привързаност означава, че практикуващият духовна дисциплина не очаква никаква лична изгода или възнаграждение за своите действия. Той ги извършва с мисъл за духовно пречистване и очистване на душата от последиците от действията. • Тялото, умът, интелектът и сетивата са инструменти, с които човек действа в света. Практикуващият духовна дисциплина ги използва, за да извършва безкористни действия, които помагат за постигане на висшата духовна цел. Този стих подчертава, че въпреки че практикуващият духовна дисциплина участва в светски дейности, умът му е необвързан с материални цели и действията му служат само за вътрешно пречистване. Този стих учи, че дори активен човек може да извършва своите ежедневни дейности, използвайки тялото, ума и сетивата, но с цел пречистване на душата и духовно прогресиране. Това означава, че действията не трябва да бъдат за придобиване на материални блага, а за духовно развитие и очистване на съзнанието от егоизъм и привързаност.

5-12

Обединените с Божественото верни, отказвайки се от плодовете, дадени от всички действия, постигат непоклатим мир; напротив, човек, който не е обединен с Божественото, който желае да се наслаждава на плодовете от своите действия, е обвързан.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява разликата между практикуващия духовна дисциплина и човек, който не е свързан с духовна дисциплина. • Практикуващият духовна дисциплина, който се отказва от плодовете на действията (не се привързва към резултатите от действията), постига мир, който е постоянен и независим от външни обстоятелства. Този мир идва от духовна стабилност и разбиране, че истинската същност на човека е необвързана със светските резултати от действията. • Човек, който не е свързан с духовна дисциплина, който действа воден от желания, постоянно се привързва към плодовете на действията и техните резултати, като по този начин се обвързва със светските събития и страда от тяхното влияние. Неговите желания и привързаност създават обвързаност на действията, която води до безпокойство и страдание. Този стих подчертава, че безкористното действие и отказът от плодовете на действието е пътят към духовен мир, докато желанията и привързаността към резултатите предизвикват обвързаност с действието и неизбежни страдания.

5-13

Когато въплътеното същество овладее своята природа и с ума си се откаже от всички действия, то щастливо живее в града с девет врати, без да действа, нито да кара да действат.

Обяснение: В този стих Кришна описва състояние, в което човек е напълно необвързан със своите действия. Такъв човек с ума си се отказва от всички действия, което означава, че той съзнателно разбира, че дори ако тялото продължава да действа, той самият – душата – е необвързан с тези действия. Това съзнание създава вътрешен мир и щастие. • Градът с девет врати символизира тялото, което има девет отвора (две очи, два уши, две ноздри, уста, анален и генитален отвор). В това тяло живее душата, но осъзнатият човек разбира, че той самият – душата – не е изпълнител на тези действия. • Отказът на ума от действия означава, че човек не се увлича по действията и не се идентифицира с тялото или неговите функции. Той живее в света, но не е привързан към действията на тялото. Такъв човек, който напълно е овладял себе си и своите сетива, е способен да живее в мир и вътрешно щастие, защото осъзнава, че тялото продължава да действа независимо от душата и душата не се замърсява или обвързва с действията на тялото.

5-14

Господът на въплътеното същество не създава нито действия, нито способност за действие, нито пък връзка между действията и техните плодове. Всичко това се извършва от свойствата на материалната природа.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че Бог или Върховният Господ не е този, който налага действия на хората, дава им сила за действие или ги обвързва с плодовете на действието. Не е работа на Бог да кара човек да действа и да определя неговата съдба. • Действията и техните последици са свързани със самата природа на човека. Хората действат според своята естествена същност и тенденции, които произтичат от техния вътрешен характер. Това означава, че действията на човека и резултатите от тях се влияят от неговото вътрешно състояние и склонности. • Господ е неутрален наблюдател и не дава директни указания за това как човек да действа или към какви действия да се привързва. Самият човек е този, който със своята свободна воля и естествени стремежи избира да действа и се сблъсква с последиците. Този стих подчертава, че вътрешното състояние на човека (характер, природа) е това, което формира неговите действия и техните последици, а не Бог или някаква външна сила. Това означава, че хората сами са отговорни за своите действия и тяхната вътрешна същност определя тяхната съдба.

5-15

Висшият на всички не поема отговорност нито за греховните, нито за благочестивите действия на никого. Въплътените същества се заблуждават от невежество, което скрива истинското знание.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че Бог не налага на хората отговорност за техните грехове или добри дела, тоест Върховният Господ е неутрален и не се намесва в човешките действия. Бог не приема нито греховете на човека, нито неговите добри дела. Всичко, което обвързва човека с действието и неговите последици, е неговото собствено невежество. • Невежеството закрива истинското знание за същността на душата и Божественото. Човек, на когото му липсват знания за своята истинска природа и единството на душата с Божественото, е заблуден и се привързва към материалния свят, като по този начин извършва действия, които го обвързват в действието. • Греховете и добрите дела са резултати от собствените действия на човека, които възникват поради състоянието на неговото съзнание и разбиране. Бог не е този, който приема или наказва за тези действия, а самият човек е отговорен за това как реагира на житейските ситуации. Този стих посочва, че невежеството на човека е това, което го заблуждава и го кара да се обвързва със светските грехове или добри дела. Веднага щом човек се освободи от невежеството и придобие истинско знание, той вижда, че душата е необвързана с действията на материалния свят.

5-16

Но за тези, чието невежество е унищожено от знанието, това знание, също като слънцето, осветява висшата истина.

Обяснение: В този стих Кришна описва как знанието освобождава човек от невежеството, което закрива истинската реалност. За тези, които са унищожили невежеството със светлината на знанието, истината става ясна и очевидна, подобно на слънцето, което разпръсква тъмнината и осветява света. • Невежеството е това, което закрива истинската същност на душата и кара човека да се привързва към материалния свят. Когато това невежество бъде унищожено, човек вижда истината. • Знанието действа като слънце, което разпръсква тъмнината. Знанието не само разкрива на човека неговата собствена истинска природа, но и висшата истина за Божественото, която преди е била скрита поради невежество.

5-17

Когато разумът, умът, вярата и убежището на човека са изцяло насочени към Висшия на всички, тогава, благодарение на пълните знания, той напълно се освобождава от тревоги и по този начин без трудности върви по пътя на освобождението.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява как хората, които са напълно посветили живота си на Божественото, постигат освобождение от цикъла на действията и вече не се връщат в материалното съществуване. • Тези, чиито разум, ум, вяра и убежище са изцяло насочени към Висшия на всички. Това означава, че цялото им съзнание, мисли и действия са насочени към Бог, те напълно се доверяват на Бог и търсят убежище само в Него. • Благодарение на пълните знания, те се освобождават от тревогите, които възникват от материалното съществуване. Те вече нямат съмнения или неясноти, защото са постигнали истинско разбиране за смисъла на живота и своята духовна същност. • Те лесно вървят по пътя на освобождението, защото умът и сърцето им са свободни от материални връзки. Те са достигнали състояние, в което вече няма нужда от връщане в цикъла на раждането и смъртта, защото са напълно освободени от страданията и ограниченията, породени от материалния свят.

5-18

Смирените мъдреци, благодарение на истинско знание, гледат еднакво на добродетелен и смирен Божествен, крава, слон, куче и ядещ куче.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че мъдрите и просветени хора виждат всички същества с еднакъв поглед, без да ги разграничават според външния им вид, каста, социален статус или вид животно. Те осъзнават, че душата е еднаква във всички същества, независимо в какво тяло се намира. • Учен човек и нечистоядник, който се намира в най-ниската каста, се виждат еднакво, защото душите им са еднакви по същество. • Същото се отнася и за животните – крава, слон или куче. Просветеният човек разбира, че всички живи същества са еднаква духовна същност, въпреки че се намират в различни форми или състояния. Този стих показва, че хората, които имат истинско знание и смирение, са способни да виждат всички като равностойни и не разграничават според външни фактори. Техният поглед се основава на единството на душата и осъзнаването на духовното ниво, а не на материалните различия.

5-19

Тези, чийто ум се е установил в равновесие и спокойствие, вече са победили обстоятелствата на раждането и смъртта. Те са без недостатъци и затова вече са се установили в Божественото съзнание.

Обяснение: В този стих Кришна посочва, че тези, чийто ум е в равновесие и които виждат света с единен поглед, вече в този живот са победили цикъла на раждане и смърт. Умът им е в постоянно единство с Божественото съзнание и затова те са излезли от цикъла на раждане и смърт. • Божественото съзнание е чисто и безупречно – то е без недостатъци и е еднакво във всички, независимо от човешкото или животинското тяло или социален статус. Следователно, тези, които осъзнават това единство, вече се намират в състояние на Божествено съзнание. Този стих подчертава, че тези, които са духовно просветени и виждат единство във всички същества, вече са се освободили от цикъла на раждане и смърт и са постоянно свързани с Божественото съзнание.

5-20

Човек, който не се радва, когато придобие нещо приятно, нито скърби, когато придобие нещо неприятно, чийто разум е стабилен, който не е объркан и който знае Божествената наука, вече се намира в трансцендентално състояние.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява какъв е човекът, който е достигнал Божествено съзнание. Той живее с балансиран ум, който не се влияе от външни ситуации – радост или тъга, приятни или неприятни събития. Такъв човек се е освободил от дуализма и привързаността, е духовно стабилен и не се тревожи от преходните житейски ситуации. • Не се радва и не скърби – този човек не се поддава на емоционални колебания. Той не се привързва нито към позитивните, нито към негативните събития, защото разбира, че те са преходни аспекти на материалния свят. • Стабилен разум – неговият разум е непоклатим. Това означава, че той остава спокоен и в равновесие, въпреки промените, които се случват наоколо. • Не е объркан – такъв човек не е заблуден, той разбира истинската природа на света и се е освободил от илюзии. • Знае Божествената наука – Той осъзнава Божественото като всепроникваща духовна реалност и се е установил в Божественото съзнание, което означава, че е постоянно свързан с Божественото съзнание.

5-21

Такъв освободен човек не е привързан към материални сетивни удоволствия, но винаги остава във вътрешен мир, наслаждавайки се на щастие в себе си. По този начин самореализирала се личност, която е единна с Божественото, се наслаждава на неограничено щастие, защото съзнанието ѝ е насочено към Божественото.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че истинското щастие не се намира във външни светски обекти, а във вътрешното съзнание. Човек, който не е привързан към външни неща, намира истинското щастие в себе си – в своята душа и вътрешна същност. • Външни обекти – светски обекти, които създават временно удоволствие или наслада, но които са преходни. Те не могат да дадат дълготрайно щастие. • Непривързана душа – човек, който не е привързан към тези външни обекти, защото разбира, че те са краткотрайни и непостоянни. Умът му е свободен от привързаност и затова той намира щастие в себе си. • Щастие в себе си – истинското щастие е вътрешно, то не може да се намери във външния свят, а само в разбирането на собствената истинска същност. Човек, който е свързан с Божественото съзнание чрез духовна дисциплина, е този, който осъзнава Божественото и живее в съответствие с духовните знания. Той достига неизчерпаемо щастие, което е независимо от светските радости и скърби.

5-22

Разумен човек не се ангажира с източници на страдание, които възникват при контакт с материалните сетива. О, сине на Кунти, такива удоволствия имат начало и край и затова мъдрият не намира радост в тях.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че сетивните удоволствия, които идват от външни обекти, са краткотрайни и природата им е такава, че те винаги водят до страдание. Това е така, защото тези удоволствия имат начало и край и не могат да дадат дълготрайно щастие. Когато такива удоволствия свършат, те създават разочарование и страдание. Мъдър човек не се поддава на тези удоволствия, защото разбира преходната им природа. Кришна се обръща към Арджуна като син на Кунти, за да посочи неговото благородство и отговорност.

5-23

Ако човек преди да напусне това тяло е в състояние да издържи поривите на материалните сетива и да спре силата на желанията и гнева, то той е стабилен и щастлив в този свят.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява, че практикуващият духовна дисциплина (този, който е свързан с духовната дисциплина) е в състояние да преодолее желанията и гнева, които са две от най-силните човешки емоционални сили. Такова преодоляване е важно за постигане на вътрешен мир и истинско щастие. • Желания и гняв – Това са основните видове емоции, които са в състояние да нарушат баланса на ума и да създадат безпокойство. Желанията произтичат от материалната привързаност, а гневът произтича от недоволство, когато желанията не се изпълняват. • Издържане на желания и гняв – Човек, който е в състояние да издържи влиянието на тази силна емоционална сила, е този, който се е овладял и е в състояние да остане балансиран дори по време на външни смущения. • Преди освобождаване на тялото – Това означава, че човек трябва да постигне това състояние още в този живот, преди смъртта, за да може да изпита духовна свобода и щастие. • Обдарен с духовна дисциплина – Този, който е свързан с духовна дисциплина и е вътрешно балансиран, е в състояние да не се поддава на желания и гняв. Такъв човек е истински щастлив, защото умът му е свободен от разстройващи емоции и привързаност.

5-24

Този, който намира щастие в себе си, който е активен и се радва в себе си и чиято цел е насочена към вътрешния свят, е истински мистик. Той е освободен във Върховния и в крайна сметка достига Върховния.

Обяснение: В този стих Кришна описва състоянието на висшия практикуващ духовна дисциплина – човек, който е напълно насочен към своя вътрешен свят и намира щастие, радост и просветление в себе си, а не във външни обекти. Такъв човек е постигнал освобождение и сливане с Божественото. Това е вътрешният мир, който води до освобождаване от материалните окови и свързване с Божественото съзнание.

5-25

Тези, които са се издигнали над двойнственостите, които произтичат от съмнения, чийто ум е насочен към вътрешния свят, които винаги действат за благото на всички живи същества и които са свободни от всички грехове, достигат освобождение във Върховния.

Обяснение: В този стих Кришна описва как духовно просветените хора (мъдреците или мъдрите) постигат единство с Божественото съзнание, което е пълно освобождаване от материалните окови. Тези хора, които са се пречистили от грехове, освободили са се от съмнения и действат за доброто на другите, достигат единство с божественото съзнание – състояние, в което те са единни с Божественото съзнание и са се освободили от материалния свят.

5-26

Тези, които са свободни от гняв и от всички материални желания, които са самореализирали се, самодисциплинирани и постоянно се стремят към съвършенство, много скоро със сигурност ще достигнат освобождение във Върховния.

Обяснение: В този стих Кришна обяснява как практикуващите духовна дисциплина са в състояние да постигнат единство с Божественото съзнание или освобождаване от материалния свят, достигайки единство с Божественото съзнание. Тези хора са се освободили от желания и гняв – два от най-силните препятствия по духовния път. Те са самореализирали се, дисциплинирани и постоянно се стремят към духовно съвършенство. Освобождаването на такива хора в Божественото съзнание е много близо, защото те са достигнали високо духовно състояние, което води до пълно освобождаване от материалното съществуване.

5-27

Откъсвайки се от външни сетивни обекти, държейки погледа насочен към точка между веждите, спирайки вдишването и издишването в ноздрите и по този начин овладявайки ума, сетивата и разума, практикуващият духовна дисциплина, който се стреми към освобождение, се освобождава от желания, страхове и гняв.

Обяснение: В този стих е описана техника за медитация, която помага да се освободите от влиянието на външни обекти и да се концентрирате ума. Подчертава се необходимостта да се откъснете от сетивните обекти, да фокусирате погледа върху точка между веждите, да контролирате дишането, както и да овладеете ума, сетивата и разума. Тази практика помага на практикуващия духовна дисциплина да се освободи от желания, страхове и гняв, които са основните препятствия по духовния път.

5-28

Този, който винаги е в това състояние, е наистина освободен.

Обяснение: Този стих завършва предишната мисъл, потвърждавайки, че човек, който постоянно е способен да поддържа такова вътрешно състояние, като се откъсва от външни разсейвания и контролира ума и сетивата си, наистина достига освобождение от ограниченията на материалния свят.

5-29

Мъдрецът, който Ме познава като върховен наслаждаващ се на всички жертвоприношения и аскетизъм, като Върховен Господар на всички планети и небесни същества, като благодетел и приятел на всички живи същества, се освобождава от материалните страдания и достига мир.

Обяснение: Този стих дава ключа на мъдростта за постигане на вътрешен мир и хармония. Кришна разкрива, че Бог е истинският наслаждаващ се на всички ритуали, аскетизъм и жертвоприношения и владетел на всички светове. Този, който разбира тази истина, може да постигне духовен мир. • Наслаждаващ се на всички жертвоприношения и аскетизъм – Кришна обяснява, че Той е този, който приема всички жертвоприношения и аскези. Жертвоприношенията и аскезите, извършени за Бога, са тези, които създават духовно пречистване и водят към мир. • Владетел на всички светове – Кришна посочва, че Той е Върховният Господар, на когото принадлежат всички светове и всички същества. Той е владетел на всички форми на живот и на вселената. • Благодетел на всички живи същества – Кришна не само владее света, но е и приятел и благодетел на всички същества. Той се грижи за благосъстоянието на всички форми на живот и желае тяхното духовно развитие. Този, който осъзнава ролята на Кришна като Върховен Владетел и благодетел, достига вътрешен мир, защото разбира, че всичко зависи от Бога и че Бог винаги действа за благото на човека.