1. В началото Бог сътвори небето и земята.

Стих: В началото Бог създаде способността на душата да възприема духовния и физическия свят.

Обосновка: "Начало" символизира първоначалното състояние преди духовното прераждане, в което душата все още не е способна да разбира и различава духовните истини. "Небе и земя" символизират способността на душата да възприема както вътрешния духовен свят, така и външния физически свят.

2. Земята беше безформена и празна, и тъмнина беше над бездната, и Духът Божий се носеше над водите.

Стих: Душата първоначално е неспособна да различава доброто от злото и нейното разбиране за духовни истини е помрачено.

Обосновка: "Земята беше неустроена и пуста" символизира душата преди духовното прераждане, в която няма истинско разбиране за духовното добро и истинно. "Тъмнина" символизира невежеството и неразбирането за духовни неща. "Бездна" символизира желанията на душата и фалшивите представи, които я свързват с материалния свят. "Дух Божий", който се носеше над водите, символизира божествената милост, която съхранява духовния потенциал в душата, очаквайки нейното прераждане.

3. И Бог рече: Да бъде светлина! И стана светлина.

Стих: Божествената милост осветява душата, разкривайки духовни истини.

Обосновка: "Бог каза: Да бъде светлина!" символизира действието на божествената милост върху душата, която започва да осъзнава духовните истини. "Светлина" символизира тази нова осветеност и разбиране за духовния свят.

4. И Бог видя светлината, че е добра; и Бог отдели светлината от тъмнината.
5. И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер и стана утро, ден първи.

Стих: Душата започва да различава божественото влияние от своите егоистични желания.

Обосновка: "Бог раздели светлината от тъмнината" символизира способността на душата да различава божественото влияние от своите егоистични желания. "Светлината" се нарича "ден", символизиращ духовното просветление, а "тъмнината" - "нощ", символизиращ егоизма. "Вечер и утро" символизират прехода от егоизъм към духовно просветление, който е първият етап в процеса на духовно прераждане на душата.

6. И Бог рече: Да бъде простор посред водите, и да раздели водите от водите.
7. И Бог направи простор и отдели водите, които са под простора, от водите, които са над простора. И стана така.
8. И Бог нарече простора небе. И стана вечер и стана утро, ден втори.

Стих: В душата се формира граница между вътрешния и външния свят.

Обосновка: "Бог създаде свод между водите" символизира създаването на граница между вътрешния и външния свят на душата. "Водите над свода" символизират духовните истини, които влизат в душата, а "водите под свода" - предишните представи на душата. "Свода" Бог нарече "небе", символизиращ вътрешния духовен свят. "Вечер и утро" символизират прехода към втория етап на духовното прераждане на душата.

9. И Бог рече: Да се съберат водите, които са под небето, на едно място, и да се покаже сушата. И стана така.
10. И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета. И Бог видя, че е добре.

Стих: Външният свят на душата се пречиства и подготвя за приемане на духовно влияние.

Обосновка: "Бог каза: Да се съберат водите под небето на едно място и да се яви суша!" символизира пречистването на външния свят на душата и неговата подготовка за приемане на духовно влияние. "Суша" символизира пречистения външен свят, а "моретата" - предишните представи на душата.

11. И Бог рече: Да произведе земята зеленина, треви, които да дават семе, дървета плодни, които да раждат плодове, според вида си, чийто семе е в тях на земята. И стана така.
12. И земята произведе зеленина, треви, които дават семе, според вида си, и дървета плодни, които раждат плодове, чийто семе е в тях, според вида им. И Бог видя, че е добре.
13. И стана вечер и стана утро, ден трети.

Стих: В душата започват да навлизат духовни проявления, но те все още не са истински живи.

Обосновка: "Бог каза: Да произведе земята растения..." символизира навлизането на духовни проявления в душата, които все още не са истински живи. "Трева", "трева, която ражда семе" и "дървета, които дават плод" символизират тези духовни проявления в различни етапи на развитие. "Вечер и утро" символизират прехода към третия етап на духовното прераждане на душата.

14. И Бог рече: Да бъдат светила на небето, за да отделят деня от нощта, и да служат за знамения, за времена, за дни и за години;
15. и да бъдат светила на небето, за да осветляват земята. И стана така.
16. И Бог направи две големи светила: светилото по-голямо, за да владее деня, и светилото по-малко, за да владее нощта; и направи звездите.
17. И Бог ги постави на небето, за да осветляват земята
18. и да властват над деня и нощта, и да отделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че е добре.
19. И стана вечер и стана утро, ден четвърти.

Стих: В душата се запалват любовта и вярата, които й дават ново просветление.

Обосновка: "Бог създаде две големи светила..." символизира запалването на любовта и вярата в душата. "Голямото светило" символизира любовта, а "по-малкото светило" - вярата. "Вечер и утро" символизират прехода към четвъртия етап на духовното прераждане на душата.

20. И Бог рече: Да гъмжи водата от живи същества, и да летят птици над земята, по небето, открито.
21. И Бог сътвори големите морски чудовища и всяка жива душа, която гъмжи, с която водата гъмжи според вида й, и всяка крилата птица, според вида й. И Бог видя, че е добре.
22. И Бог ги благослови, казвайки: Раждайте се и множете се, и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат по земята.
23. И стана вечер и стана утро, ден пети.

Стих: Духовните проявления на душата стават все по-живи и динамични.

Обосновка: "Бог каза: Да гъмжи водата от живи същества, и птици да летят..." символизира ставането на духовните проявления на душата все по-живи и динамични. "Водните същества" и "птиците" символизират тези проявления в различни етапи на развитие. "Вечер и утро" символизират прехода към петия етап на духовното прераждане на душата.

24. И Бог рече: Да произведе земята живи същества, според вида им: добитък, влечуги и диви зверове на земята, според вида им. И стана така.
25. И Бог направи диви зверове на земята, според вида им, и добитък, според вида им, и всяко влечуго на земята, според вида им. И Бог видя, че е добре.

Стих: В душата се ражда по-дълбоко разбиране за духовното добро и истинно.

Обосновка: "Бог каза: Да произведе земята живи същества..." символизира раждането на по-дълбоко разбиране за духовното добро и истинно в душата. "Живите същества" символизират различните форми на това разбиране.

26. И Бог рече: Да направим човека по образ Наш, по подобие Наше, и да владее над рибите в морето, и над птиците небесни, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички влечуги, които гъмжат по земята.
27. И Бог сътвори човека по образ Свой, по образ Божий го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
28. И Бог ги благослови, и Бог им рече: Раждайте се и множете се, и пълнете земята, и я обладайте, и владейте над рибите в морето, и над птиците небесни, и над всяко живо същество, което се движи по земята.

Стих: Човекът е създаден по образ и подобие Божие, способен да властва над своя вътрешен и външен свят.

Обосновка: "Бог създаде човека по Свой образ..." символизира духовното прераждане на човека, в което той става "образ и подобие" на Бога. "Властването" над съществата символизира способността на душата да контролира своите мисли, чувства и действия.

29. И Бог рече: Ето, Аз ви давам всяка билка, която е на цялата земя, която носи семе, и всяко дърво, чийто плод е със семе в него; за вас ще бъде за храна.
30. На всички диви зверове на земята, на всички птици небесни, и на всичко, което гъмжи по земята, което има живот, Аз давам за храна всяка зелена билка. И стана така.
31. И Бог видя всичко, що е направил, и ето, то беше много добре. И стана вечер и стана утро, ден шести.

Стих: Душата получава всичко необходимо за своя духовен растеж.

Обосновка: "Бог каза: Ето, давам ви всички растения..." символизира получаването от душата на всичко необходимо за нейния духовен растеж. "Растенията" символизират духовната храна. "Вечер и утро" символизират прехода към шестия етап на духовното прераждане на душата.