1. Тогава Бог си спомни за Ной и за всички зверове и за всички добитъци, които бяха с него в ковчега; и Бог направи да мине вятър по земята, и водите почнаха да се връщат.

Стих: Бог си спомни за Ной и възстанови присъствието си в живота му.

Обосновка: "И си спомни Бог за Ной" означава, че Бог е възстановил Своето присъствие и благодат в живота на Ной след тежките изпитания. "И за всичките зверове, и за всичкия добитък, които бяха с него в ковчега" символизира всички човешки стремежи и желания, които са били защитени в новото духовно състояние.

2. Затвориха се изворите на бездната и небесните отвори; и дъждът от небето престана.

Стих: Под влиянието на Бог "потопът" от зло започна да се оттегля.

Обосновка: "И Бог направи да духа вятър по земята, и водите се уталожиха" символизира влиянието на Божията благодат, което намали злото във външния свят.

3. И водите почнаха да се оттеглят от земята непрекъснато; и като минаха сто и петдесет дена, водите намаляха.

Стих: Източниците на злото бяха затворени.

Обосновка: "И се затвориха изворите на бездната и прозорците на небето" символизира затварянето на източниците на злото, спирането на по-нататъшното му разпространение.

4. И в седмия месец, на седемнадесетия ден от месеца, ковчегът се спря на Араратските планини.

Стих: Дъждът спря, бележейки края на периода на злото.

Обосновка: "И дъждът от небето престана" символизира факта, че под влиянието на Бог силата на злото намалява и изпитанията утихват.

5. И водите непрекъснато намаляха до десетия месец; в десетия месец, на първия ден от месеца, се показаха върховете на планините.

Стих: Водите на "потопа" на злото започнаха да се отдръпват, символизирайки намаляването на влиянието на злото.

Обосновка: "И водите непрестанно се връщаха от земята, като се отдръпваха и се отдръпваха" символизира постепенното намаляване на влиянието на злото.

6. И след като минаха четиридесет дена, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

Стих: Мина определен период от време, докато злото се оттегляше.

Обосновка: "И след сто и петдесет дни водите намаляха" посочва периода от време, през който злото постепенно губи силата си.

7. и изпрати врана, която отлиташе и се връщаше, докато водите изсъхнаха от земята.

Стих: Ковчегът спря, символизирайки постигането на ново духовно състояние.

Обосновка: "И в седмия месец, на седемнадесетия ден от месеца, ковчегът се спря на Араратските планини" символизира постигането на духовен мир и стабилност след "потопа" на злото.

8. После изпрати гълъба, за да види дали водите са се оттеглили от лицето на земята.

Стих: Ной искаше да провери дали злото се е оттеглило и дали е безопасно да се върне към предишния си живот.

Обосновка: "И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил" символизира желанието на човека да се върне към предишния си живот и да провери дали злото е отстъпило.

9. Но гълъбът не намери къде да си отпусне крака, и се върна при него в ковчега, защото водите бяха още по цялата земя. И той простря ръка и го взе, и го прибра при себе си в ковчега.

Стих: Ной изпрати гарван, за да оцени ситуацията във външния свят.

Обосновка: "И пусна гарвана, който излетя, отлиташе и се връщаше, докато водите изсъхнаха от земята" символизира първите опити на човека да се върне към външния свят, където злото все още е присъствало ("гарванът").

10. И като почака още седем дена, пак изпрати гълъба от ковчега.
11. И вечерта гълъбът се върна при него, и ето, в клюна му имаше прясно маслиново листо; така Ной позна, че водите се бяха оттеглили от земята.

Стих: Ной изпрати гълъб, за да се увери в състоянието на външния свят.

Обосновка: "Тогава пусна от себе си гълъба, за да види дали са се оттеглили водите от лицето на земята. Но гълъбът не намери място, където да стъпи с нозете си, и се върна при него в ковчега, защото водите бяха още по цялото лице на земята; и той простря ръката си, и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. И почака още седем дни, и пак пусна гълъба от ковчега." символизира усилията на човека да намери мир и хармония във външния свят. "Гълъбът" символизира мир и чистота.

12. И като почака още седем дена, изпрати гълъба; и той вече не се върна при него.

Стих: Гълъбът се завърна с маслинова клонка, символизираща надеждата и обновлението.

Обосновка: "И гълъбът се върна при него вечерта; и ето, в устата му имаше откъснато маслиново листо; и Ной позна, че водите са се отдръпнали от земята" символизира, че външният свят започва да се възстановява и се появяват първите признаци на надежда.

13. В шестстотин и първата година, на първия ден от първия месец, водите се изсушиха от земята. Тогава Ной сне покрива на ковчега и видя, че повърхността на земята беше суха.

Стих: Влиянието на злото намаля, а земята започна да съхне.

Обосновка: "И в шестстотин и първата година, в първия месец, на първия ден от месеца, водите пресъхнаха от земята" символизира намаляване на влиянието на злото.

14. И на двадесет и седмия ден от втория месец земята изсъхна напълно.

Стих: Ной отвори покрива на ковчега, за да види обновения свят.

Обосновка: "И Ной отвори покрива на ковчега, и погледна, и ето, лицето на земята беше пресъхнало" символизира способността на човека да види нови възможности след отстъплението на злото.

15. Тогава Бог говори на Ной, казвайки:
16. Излез от ковчега, ти и жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.

Стих: Бог призова Ной и семейството му да излязат от ковчега и да възстановят живота на земята.

Обосновка: "И говори Бог на Ной, казвайки: Излез от ковчега, ти и жената ти, и синовете ти, и жените на синовете ти с тебе. Изведи навън с тебе всичките животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, и добитък, и всички влечуги, които пълзят по земята - за да се размножават по земята, и да бъдат плодовити, и да се размножават по земята." символизира връщането в обновения свят и края на периода на злото.

17. Изведи със себе си всички животни, които са с теб от всяка плът, от птиците, от добитъка и от всичките пълзящи животни, които пълзят по земята, за да се плодят изобилно по земята и да се размножават по нея.

Стих: Всички животни излязоха от ковчега, символизирайки началото на нов живот.

Обосновка: "И излезе Ной, и синовете му, и жената му, и жените на синовете му с него" символизира освобождението на човека от влиянието на злото и завръщането към естествения ред.

18. И Ной излезе синовете му, жена му и жените на синовете му с него.
19. Всички животни, всички пълзящи животни и всички птици, всичко, което се движи по земята, излязоха от ковчега според рода си.

Стих: Всички животни се разпръснаха по земята, символизирайки началото на обновлението и растежа.

Обосновка: "Всичките зверове, всичките влечуги, всичките птици, всичко, което се движеше по земята, според родовете си, излязоха от ковчега" символизира възраждането на света и разцвета на нов живот след края на периода на злото.

20. Тогава Ной изгради олтар на Господа и взе от всички чисти животни и от всички чисти птици и принесе всеизгаряния на олтара.

Стих: Ной изрази благодарност към Бог за спасението и новото начало.

Обосновка: "И Ной съгради олтар на Господа" символизира благодарност и преклонение пред Бог за освобождението от злото и началото на нов етап от живота.

21. И Господ помириса благоуханието, и Господ каза в сърцето си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло от младостта му; нито ще поразявам вече всичко живо, както направих.

Стих: Бог прие благодарствената жертва на Ной.

Обосновка: "И взе от всичките чисти животни и от всичките чисти птици, и принесе всеизгаряне на олтара" символизира жертва на чистота и обновление, принесена на Бог.

22. Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и жега, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Стих: Бог обеща, че злото вече няма да властва над света.

Обосновка: "И усети Господ благоуханна миризма; и рече Господ в сърцето Си: "Няма вече да прокълна земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло от младините му; и няма вече да погубя всяко живо същество, както сторих. Докато трае земята, сеене и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат."" символизира надеждата за по-добро бъдеще и обещанието на Бог да пази и води човечеството.